В края на всяка година по традиция е време за анализ на изминалите събития и поставяне на нови цели за предстоящата година. Отиващата си 2019 година наложи много ясна тенденция в законодателството, касаещо търговкия оборот и тя е, че се налагат все по-сериозни изисквания за публичност на собствеността на компанните, както и към източниците на тяхното финансиране, и размера на активите, които те трябва да поддържат, за да осъществяват определена дейност. Част от законите, които породиха подобни изисквания са Законът за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), Законът за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ), приетата промяна в Търговския закон за отпадане на акциите на приносител, Законът за административно регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход и др.
От гледна точка на изминалата година множество компанни дори, част от които сред лидерите в определени сектори не спазиха изискването за публикуване на информация, която следваше да оповестят по силата на тези специални закони. Това поставя и въпроса до колко секторните регулатори, на които е възложен контрола по спазването на съответните закони, налагат предвидените в тях санкции и предприемат мерки, за да стане цялата информация действително публична. Личното ми впечатление е, че на този етап можество от задължените лица не изпълняват всичките изисквания, свързани със задължителното оповестяване на информация, която е предвидена да публикуват, съгласно специалните секторни закони. Част от това се дължи на незнание или незаинтересованост на задължените лица. От друга страна страна, това се дължи на нежелание на някои от задължените субекти, които очевидно не смятат да изпълнят тези изисквания и са готови да рискуват да им бъдат наложени съответните санкции.
Така или иначе подобна публичност е свързана и с европейската практика и се налага посредством синхронизиране на българското законодателство с това на Съюза, така че тази тенденция не само ще се запази, но и ще се развие за в бъдеще. Предвидените санкциите са действително доста тежки и могат до доведат до затваряне на определени локални бизнеси, тъй като те не генерират толкова сериозни обороти, за да си позволят заплащане на глоби в подобен размер и затова по-малките компании трябва да са най-стриктни в спазването на новите изисквания. В тази връзка, за да продължат съществуването си в определената сфера търговските дружества следва да въведат организация, която да изпълнява новите мерки и изисквания, свързани с техния предмет на дейност. Тук е интересен и въпросът дали съответните регулатори ще направят компромис към дружествата, които са пропуснали определените срокове, но публикуват задължителната информация извън определените в закона срокове.
Компаниите следва да се съобразяват, че при участие в обществени поръчки , както и в други дейности, свързани с държавно или публично финансиране ще трябва да предоставят подробно информация, която се изисква по част от тези закони, както и че следва да имат въведена определена вътрешна организация от процеси и правила, за да спазват вменените им задължения. Ето защо тенденцията в бъдеще ще бъде най-вече компаниите да си създадат подобна организация, както и да спазват всички срокове, в които да публикуват необходимата публична информация за дейността си, за да избегнат санкции, а от друга страна да продължават нормалното си развитие.
Тази статия отразява лично мнение и наблюдения. Ако искате на научите повече на административния режим, който регулира дейността на Вашето дружество можете да се свържете с мен, за да Ви запозная със задължителните изисквания към дейността Ви.
